Специална панорама с филмите му, фото-изложба и концерт ще бъдат събитията около Зигфрид в партньорство с Френския културен институт.
Роденият през 1973 г. Зигфрид Дебребан започва да работи в киното още двайсет годишен в драмата “Somebody to Love” с участието на Харви Кайтел и Антъни Куин. Тогава негово поприще все още е само фотографията. Избира да бъде свободен от ангажименти и буквално заживява на улицата. Свири с приятелите си из Париж, снима, открива хора и рисува. Така се ражда и идеята за първия му игрален филм “Луиз (втори дубъл)” (1998). Със своя дебют като режисьор, монтажист, оператор, автор на музиката и сценарист Зигфрид разбива традиционните стереотипи за правене и възприемане на кино.
Историята на младата и бездомна Луиз е разказана като поредица от картини на големия град - един непривлекателен и истински Париж, изтъкан от страхове и желания. Въпреки че актьорите в главните роли Елоди Буше и Рошди Зем са популярни звезди на френското кино, в “Луиз (втори дубъл)” това са двама разсъблечени от патос и грим улични герои. Веднага след излизането си през януари 1999 г., дебютният филм на Зигфрид печели награда на журито за най-добър европейски филм на Международния филмов фестивал в Брюксел, следва наградата от фестивала в Дювил за най-добър френски сценарий, както и две номинации.
Въпреки неподправените реалистични образи на живота от улицата, част от който е и самият Зигфрид, критиката нарича “Луиз (втори дубъл)” най-красивият филм на новото френско кино. Увлечен от истинските градски приказки, Зигфрид продължава да живее заедно със своите герои и образи от улицата. Той отново сам снима “Санса” (2003) – един необикновен поглед към съвременния живот в един постмодерен свят. Зигфрид не само снима филм, той създава концепция за лутащия се, свободен и самодостатъчен човек на новото глобално време. Санса е името на мъжа, когото следи камерата из неговите безкрайни скитания по улиците на Париж, Португалия, Испания, Италия, Бурквина Фасо и Япония. Зигфрид предизвиква мисленето и съучастието на зрителя в тази освободена от културни клишета лента. За изпълнението на импулсивния Санса режисьорът кани своя приятел - френската звезда с над 50 роли в киното – Рошди Зем.
През 2003 г. “Санса” печели наградата на Международния филмов фестивал Фландърс, а софийската публика го гледа сред номинираните за Голямата награда на международния конкурс на София Филм Фест 2004. На следващата година Зигфрид е част от Международното жури на 9-тото издание на София Филм Фест заедно с немската актриса Катя Рийман, сръбският режисьор Сърджан Драгоевич и актрисата Марта Кондова.
Подобно на персонажите от своите филми Зигфрид не търси сигурността в живота си. Той обикаля света като музикант и фотограф, интересува се от всичко, което му носи вдъхновение. Като автор на музика той нарича себе си Зиг. През 2004 г. пише музиката за дебюта ученичката на Сергей Бодров Гука Омарова – “Шизо”. Малко по-късно младата режисьорка от Казахстан става поредният успешен руски филмов износ. На следващата година отново като Зиг, той пише филмовата музика към “Чок-Ди”, френската продукция на режисьора Ксавие Дюринге. Тази година в конукурсната програма за голямата награда на София Филм Фест отново ще видим участието на Зиг като автор на музика, за втори път като част от екипа на Гука Омарова и нейният игрален филм “Лечителката”.
Зиг и неговата група независими музиканти обикалят света, като свирят по концертни зали и улици. Паралелно с това той запечатва с камерата си образите на хора в непопулярни и малки населени места. Така и при една от визитите си в София Зигфрид пожела да снима миньорите в мина Бобов Дол.
Заедно с директора на София Филм Фест Стефан Китанов те слязоха на 500 метра под земята, като Кита влезе в ролята на осветител с фенерчето на миньорската си каска. През 2007 г. Зигфрид отново експериментира, този път на полето на анимацията с лентата “Ада”. Изображението на филма е като картина от красива детска книга, а историята е провокирана от личния опит на автора. Уличен музикант е привлечен от Ада – случайна непозната, която той среща. Съдбата преплита пътищата им и ги отправя на безкрайно пътешествие.
Последните концептулани филми на Зигфрид отново са провокация към публиката и ярък пример за нов кино език. “Киногама 1: Изток” и “Киногама 2: Далечният изток” (2008) са алтернатива на конвенционалното кино. Критиката нарича този новаторски стил “кино поема, протичаща като нежно и поетично общуване на камерата с лица и гледки от Москва до Индия”. “Киногама 2: Далечният изток” отново показва една почти физическа близост с образите от екрана. Написана като музикална партитура в две части, филмът ни кара да почустваме местата заедно с неговия създател Зигфрид.
Още от авторското изкуство на уникалната личност ще можем да видим и като концерти и изложба на фотографиите от пътешествията му из света.
1 гласа