|
|
ФИЛМ
|
|
Френски институт - зала “Славейков” * 20:00 часа Дискусията започва в 18:30 часа, непосредствено преди прожекциятаВ „Нашето тяло“ (Франция), номиниран за най-добър документален филм на Берлинале ’23, френската документалистка Клер Симон наблюдава ежедневието в гинекологичното отделение на държавна болница в Париж. В процеса на работа тя конструира отговор на въпроса какво означава да живееш в женско тяло, заснемайки разнообразието, особеността и красотата на пациентките във всички етапи на живота. Чрез тези многобройни срещи специфичните страхове, желания и борби на тези хора се превръщат в здравните предизвикателства, пред които сме изправени всички ние, дори и самата режисьорка.„Интимен, трогателен и интелигентен документален филм, посветен на женското здравеопазване“, според Джесика Кианг от „Variety“. „Чудесен и смайващ. „Тур де форс“. Интимно епично. Емоционално. Филмът на Симон потапя зрителя в своеобразен жизнеутвърждаващ еликсир, който ни напомня, че да си жив е възвишен лукс“, обобщават във филмовото издание „Slant“.Важни филми се състезават за наградата в нашия Документален конкурс - не ги пропускайте! ... още »
|
|
|
|
ФИЛМ
|
|
Кино “Одеон” * 18:00 часаЮпитер“ (Германия) разказва за семейството на една тийнейджърка, което членува в секта, гарантираща спасение и живот на петата планета в Слънчевата система. Спомените за трудното минало на момичето и родителите й трябва да я поведат по пътя към правилното решение – дали да ги последва, или да открие собствен път на планетата Земя. За основа на дебютния филм на германския режисьор Бенджамин Пфол служи неговият дипломен късометражен филм, който носи същото заглавие. Пфол учи режисура в Мюнхен, като междувременно пътува със стипендии за обучение в Аржентина и Тунис. Не пропускайте филмите в Международния конкурс, представени от техните автори пред публиката на 28-ия София Филм Фест! ... още »
|
|
|
|
ФИЛМ
|
|
Кино “Одеон” * 20:30 часаНа главния площад на миньорски град се издига кръст със статуя. Тя изобразява светец, смятан от местните миньори за техен закрилник. Един ден кръстът е свален за ремонт, а статуята изчезва. Когато впоследствие сред жителите се появява мистериозен непознат, за тях няма съмнение кой е той…В третия си филм, сатирична притча за светец, който слиза от кръста, за да заживее сред смъртните, Тинатин Кайришвили задава въпроса – в какво точно искат да вярват хората. Дали светците имат по-голямо значение като неодушевени символи, или могат да съществуват като живи човешки същества? Внимателно композираните от опитния български оператор Крум Родригес черно-бели кадри подчертават потискащата атмосфера в миньорския град, както и абсурдността на възникналата ситуация. “Гражданинът светец” е копродукция между Грузия, Франция и България (Борислав Чучков, “Chouchkov Brothers”). ... още »
|
|
|
|
ФИЛМ
|
|
Кипърският филм „Африканска звезда“ на сценариста и режисьор Адонис Флоридес пресъздава историята на три жени от различни поколения. Разказът започва през 2008 година, когато внучката Кристина търси отговори за миналото на семейството си, докато историите на майката – през 1967 година и на бабата – през 1945 година, се разгръщат и разкриват неочаквани факти. Животът на жените е трагично преобърнат от постъпката на един мъж, който се поддава на изкушението…Не пропускайте световната премиера на филма, представен лично пред българската публика от неговия режисьор Адонис Флоридес в София! ... още »
|
|
|
|
ИНТЕРВЮТА
|
|
Като част от гостуването си в София, прочутата полската режисьорка Малгожата Шумовска се срещна с български киномани в рамките на майсторски клас на ФИПРЕССИ. Дискусията беше водена от Савина Петкова, киновед и журналист, член на Международната федерация на филмовата критика. Представяме ви акценти от този разговор.Как решихте да станете режисьор?Историята ми не е от най-типичните. Следвах история на изкуството и всъщност не съм се стремила да ставам режисьор. Просто търсех начини да се занимавам с творчество в живота си. Открих, че историята на изкуството ми е някак скучна. По това време се пробвах във всякакви артистични дейности. В един момент спонтанно реших да се подготвя за изпита за филмовото училище в Лодз и трябваше да го направя адски бързо - имах един месец. И всъщност бях много изненадана, когато ме приеха. В този смисъл, изборът не беше мой. Имам чувството, че киното ме избра. Започнах да правя късометражни филми още като част от следването ми и с тях постигнах доста голям успех. Което също беше някак изненадващо. В един момент започнах да си мисля, че това е, което искам да бъда - че искам да стана филмов режисьор, че обичам киното, но в началото просто обичах изкуството като цяло. Стихове, литература, класическа музика и не само - всяко изкуство.Темите на вашите филми не могат да бъдат обобщени, не може да кажем, че правите филми на определена тема. Но вие сте написали и повечето от сценариите, които снимате. Откъде черпите идеите си?До голяма степен разковничето е в моя оператор Михал Енглерт, който е и мой съсценарист, съпродуцент, а все повече и сърежисьор. Това е целта ни - да се превърнем в режисьорско дуо. Имам чувството, че всъщност никога не сме планирали какви теми да избираме, какъв стил. Всичко в началото беше движено от нашият артистичен инстинкт. Подхождахме по детски в някакъв смисъл. Когато баща ми беше още жив, впрочем той беше много голям журналист и документалист, винаги се дразнеше от това - че не знам какво правя, че не премислям поне всичко по два пъти, че нямам някакъв конкретен план какъв режисьор искам да бъда, какво искам да кажа, какъв е стилът ми. И може би донякъде беше прав. Но сега имам чувството, че съм достигнала този момент. Дошло е времето в нашата кариера, моята и на Михал, когато сме готови да намерим правилния тон и правилния език. С всичките си разнообразни проекти достигаме все по-близо и по-близо до собствената си визия и стил.Имам чувството, че за мен правенето на филми е път, който трябва да се извърви. Все още съм пътешественик. Търся нещо. Не съм от типа режисьори, които знаят точно... и също така това ме държи много жива. Не съм си затворила нито една врата. Все още съм на път да стигна някъде в киното.Във филмите ви често става дума за нещо, което преминава границата -трансформации, транснационалност, в „Жената от...“ е за живота на една транджендър жена...Предполагам, че се дължи на това, че не съм особено последователна. Все още търся. Понякога почти ме е срам, че не знам точно накъде съм тръгнала, но може би това е част от опита, който трябва да натрупам. Може би е следствие от това да си много съзнателен режисьор. Трансформирам всичко. Колкото до това, къде снимам филмите си - имаше моменти в кариерата ми, когато исках да разказвам само полски истории или само истории за промените в Полша. После исках да избягам и бях намразила до известна степен собствената си страна. Реших да правя филми в Холивуд. Поработих в Америка, докато не осъзнах, че Холивуд е страшна глупост. Тогава реших да снимам в Европа, да правя западно-европейското кино, защото може би се чувствах западнячка, но и това ми се стори страшна глупост. Корените ми са на изток. За мен е трудно да реша къде да правя кино. Предизвикателство е да намеря собствената си идентичност. Така че може би моите филми са за търсенето на идентичност.Филмите ви се занимават с телесността и го правят с едно грижовно отношение. Как създавате и развивате героите си, защото винаги се усеща, че филмът се грижи за тях?Опитвам се да обичам моите герои. Това винаги личи на екрана. Много е трудно да се идентифицираш с хора, които не са обичани. Понякога не ми е лесно да ги обичам, но се опитвам да усещам съчувствие към тях - какво бих почувствала аз в тяхната конкретна ситуация.Телесността на моите герои е много важна, наистина ме интересува. Разказвам истории, които са много свързани с тялото и душата. И мисля, че мога да създам връзка със зрителя през телесното. Вълнуват ме и смъртта, стареенето на тялото - трансформациите. Винаги се опитвам да гледам на героите си с любов.Духовността e важна тема във филмите ви...В мен е истинска битка. Ето защо моите филми имат тази динамика. Защото от една страна аз съм много прагматичен човек, но от друга съм и много духовен човек. Някога бях много религиозна. Сега вече не съм. Но някак си, когато пристигнах вчера в София, отидох направо в катедралата и се озовах пред патриарха. Почетох го. Защо се случи това - нямам обяснение. Винаги е така в живота ми. Започвам да приемам факта, че съм водена от духовните преживявания в живота си и бих искала да споделя тези преживявания с публиката... но от друга страна съм цинична и изпълнена с ирония - това е парадоксът.Във видеото може да проследите целия ФИПРЕССИ майсторски клас. Последната прожекция на “Жената от…” е на 30 март във Френски институт - зала “Славейков”, начален час 15:00. ... още »
|
|
|
|
ФИЛМ
|
|
Открийте нови емоции и приключения с програмата за следващата филмова седмица (15.03 - 21.03) в Cineland Bulgaria Mall.🍿🎬⚡️ Най-новите филми на голям екран от този петък:👉 Премиера „Кунг-Фу Панда 4'' 2D и 3D формат - Анимация, Приключенски.👉 Премиера: „Артър“ - Приключенски.👉 Премиера: „Надпревара за слава“ - Биографичен, Спорт.👉 Премиера: „Кошмари на Queen Mary“ - Ужаси.👉 Ежедневни прожекции на „Дюн: Част втора''.😎👉Формати:RGB LASER 4K - прожекции на лазерна машина с най-висок клас резолюция и 4К субтитри. Този формат осигурява високо качество на картината с богати и наситени цветове, както и висока резолюция за постигане на по-реалистично визуално изживяване.4K - този формат осигурява много високо качество на картината с по-голяма яснота, детайлност и цветове.2К - осигурява високо качество на картината. ... още »
|
|
