Поглезете ги със специалната селекциа на #zooplus, посветена на #ГарфилдФилмът тук: https://www.zooplus.bg/ , а може и да спечелите супер кинонаграда.🎁!
Почивни дни - забавления или приключения - какво избирате? А на най-мързеливият домашен котарак скоро ще му се наложи да напусне комфорта на дивана! #ГарфилдФилмът - от 24 май само в кината.
Носителят на наградата за най-добър сценарий от фестивала във Венеция 2021 – „107 майки“ на режисьора Петер Керекеш ще бъде показан в специалната селекция „Калейдоскоп“ на 26-ия СФФ. Филмът проследява историите от реалния живот на майки в затвора в Одеса, в Украйна. Съвместна продукция между Словакия, Чехия и Украйна, филмът успешно смесва документален разказ и художествена измислица. Леся е извършила престъпление от страст, за което излежава 7-годишна присъда в един от женските затвори на Одеса. Тя току-що е родила първото си дете и навлиза в свят, населен само от жени: затворнички, медицински сестри и надзирателки, жени на всякаква възраст, съпруги и вдовици, дъщери, бременни жени и жени с деца. Ако не беше цветът на униформата, щеше да е трудно да се разбере кой кой е. „Исках филмът да бъде автентично колективно свидетелство на осъдените майки – не само чрез разговорите, но и чрез безмълвните сцени – самотата, която изпитват, когато отнемат децата им, а те отчаяно довършват тортата за рождения ден; проблясъците на щастие, когато за кратко жените забравят, че са в затвора“, споделя Петер Керекеш. „107 майки“ е експериментален филм, базиран на задълбочено проучване, пет-годишен снимачен период и над 400 интервюта с истински затворници. Филмът се превръща в приказка за майчинството, а едно особено трогателно интервю с майка и дъщеря остава в сърцето на публиката задълго. Не пропускайте „107 майки“ ДНЕС – 15 март (вторник), от 20:30 часа в Дома на киното и УТРЕ – 16 март (сряда), от 19:45 часа в Euro Cinema. Филмът е достъпен и ОНЛАЙН на online.siff.bg! Най-новият филм на украинския режисьор Олег Сенцов „Носорог“, започва своя път от международния копродукционен пазар София Мийтингс през 2012 година и печели наградата за най-добър филмов проект - режисьорът е откритие на София Мийтингс. Реализиран като съвместна продукция между Украйна, Полша и Германия, „Носорог“ участва и в Works in Progress на София Мийтингс, а през есента на 2021 година бе световната му премиера в конкурсната програма „Хоризонти“ на кинофестивала във Венеция. „Носорог“ е история за криминален престъпник, който търси изкупление; един разказ, който представя грозната страна на живота в постсъветска Украйна. В главната роля е младата звезда Сергей Филомонов. Неговият герой с прякор Носорог e престъпник в Украйна през 90-те години на миналия век, въвлечен в мафиотския подземен свят. Любовната му връзка с Марина (в ролята Алина Зевакова) първоначално е щастлива, но със задълбочаване на отношенията му с престъпния свят, животът му се променя радикално и безвъзвратно. „Носорог“ напомня до голяма степен на класически филм за мафията, но специфичната обстановка го отличава, спечелвайки му място в жанра на постсъветската криминална драма“, пише онлайн изданието Deadline за филма на Сенцов. Проектът „Носорог“ е белязан с реалната житейска история на режисьора Олег Сенцов, който е член на Международното жури на 26-ия СФФ, но в момента е на фронта в Украйна. В самото начало на подготовка на снимките на филма през 2014 година, Сенцов е арестуван от руските служби за сигурност по обвинения в терористични действия заради позицията му за анексирането на Крим от Русия и подкрепата му на Евромайдан в Киев. Впоследствие получава присъда от 20 години затвор. Благодарение на международната филмова общност, която повдига апел за защита и освобождаване на Сенцов, той е пуснат на свобода срещу размяна на затворници, след 5 години и половина ефективно излежаване на присъдата, гладна стачка и сериозно брожение в света на киното срещу безапелационната позиция на руското правителство по случая. След дълго физическо възстановяване, Сенцов възобновява работата си по „Носорог“ и успява да го завърши. Не пропускайте „Носорог“ на голям екран УТРЕ – 16 март (сряда), от 20:30 часа в Кино „Люмиер“ и на 19 март (събота), от 19:30 часа в Дома на киното. Филмът е достъпен и ОНЛАЙН на online.siff.bg! ... още »
Ли, Йета и Че са три приятелки на прага на порастването. Консервативната среда в родното им село някъде в планините на Косово не им понася - майката на мъжкараната Че я притиска да поеме семейния фризьорски салон, баща ѝ я бие; Йета е изгубила родителите си като дете и дели дома си с един твърде настъпателен чичо; влюбената Ли мечтае за свобода и разнообразие. Момичетата гледат малкия си свят от високо, от любимата си скала на хълма над селото. По всичко изглежда, че трите, с тяхното твърде силно приятелство, не могат да се впишат в средата - каквото и да направят, все се оказва, че са нарушили някакво правило.Когато местна банда напада приятеля на Ли, девойките решават, че самите те биха могли да станат банда. Започва поредица от обири - весели, звездни и лековати, каквито могат да са само в мечтите на три тийнейджърки.В „Хълмът на лъвиците“ всичко се случва с еуфорична лекота - любов, несигурност, скръб и желание за свобода ехтят с лъвски рев между планинските ридове, а трите момичета, всяка по своя начин крехка и силна, успяват, макар и в едно безизходно лято, да изживеят приключението на живота си.Режисьорката и сценаристката на филма Луана Байрами (името ѝ означава „лъвица“ на албански!) е родена в Република Косово, а понастоящем живее във Франция. Започва кариерата си като актриса в телевизионни и филмови проекти, между които „Портрет на момиче в пламъци“ (2019) на режисьорката Селин Сиама. „Хълмът на лъвиците“ (2021) е нейният режисьорски дебют, а в Балканския конкурс на София Филм Фест това е поредното силно заглавие от младата косовска кинематография в последните години, наред с „Татко“ на Висар Морина и „Галактика Андромеда“ на Море Рача.Не пропускайте „Хълмът на лъвиците“ на голям екран ДНЕС - 15 март (вторник), от 19:00 часа в Културен център „G8“. Филмът е достъпен и ОНЛАЙН на online.siff.bg! ... още »
Новата социална сатира на румънския режисьор Раду Жуде „Каръшко чукане или шантаво порно“ („Bad Luck Banging or Loony Porn“), носител на „Златна мечка“ за най-добър филм на Берлинале 2021, проследява несгодите на учителката Еми, която осъзнава, че кариерата и репутацията ѝ са сериозно застрашени, след като в интернет се появява порно-видео с нейно участие. Еми отказва да се поддаде на обществения натиск, макар че може да се окаже изкупителна жертва, върху която се трупат чужди грехове. Трагикомичният абсурд на обществените морализатори е подходяща „мишена“ за автора на филма, доказал майсторството си през годините в различни жанрови експерименти. Фокусът попада върху румънското общество, но сатиризирането на повсеместното лицемерие и колективната истерия се простира отвъд националните граници. „Каръшко чукане…“ може да изглежда дълбоко циничен по отношение на човешката природа, но всъщност истинските му цели са крехките дискурси, които изграждаме, за да прикрием и оправдаем нашите долни пориви, облечени в илюзии за история и морал.“, пише „CineVue“ за филма. Раду Жуде е режисьор-откритие на София Мийтингс от преди повече от десетилетие. Почти всичките му игрални филми са били представяни на СФФ. Не пропускайте „Каръшко чукане или шантаво порно“ на голям екран УТРЕ – 16 март (сряда), от 21:00 часа в Културен център „G8“. Филмът е достъпен и ОНЛАЙН на online.siff.bg! С премиерата си в Локарно 2021, най-новият филм на авторитетния сръбски режисьор Сърджан Драгоевич „Небеса“ („Heavens Above“) получи наградата на младежкото жури на фестивала и адмирациите на киноспециалисти и публика на фестивали в цяла Европа. Действието в тази мрачна фентъзи-комедия се развива в три различни десетилетия – през 1993, 2001 и 2026 година, като героите ѝ се появяват в различни сюжети и при все по-странни обстоятелства. Съдбите им се преплитат, а филмът се оказва необичаен поглед към преходния период в една пост-комунистическа държава. Чудесата провокират цялата общност да погледне на света през тотално различна перспектива и в съвсем нова светлина. Ето какво споделя авторът на филма в Локарно: „Като режисьор, който е прекарал половината си живот в социалистическо общество на атеисти, за мен беше предизвикателна идеята да направя филм, свързан с християнството. Тази задача се оказа още по-сложна, тъй като исках да създам комедия, която да представя деликатна тема като вярата с дължимия респект.“ Не пропускайте „Небеса“ представен лично от неговия режисьор УТРЕ – 16 март (сряда), от 20:30 часа в Кино ОДЕОН, и в четвъртък – 17 март, от 20:45 часа в Културен център „G8“. Филмът е достъпен и ОНЛАЙН на online.siff.bg! ... още »
В „Любовна песен“ („A Love Song“) на американския режисьор Макс Уокър-Силвърман участват Дейл Дики („Winter's Bone“) и Уес Стъди („The Last of the Mohicans“), носител на почетната награда на Американската киноакадемия за 2019 година. Действието във филма се развива в идиличен къмпинг в планините на Колорадо, където една жена прекарва дните си, слушайки птиците, лови раци от езерото и се опитва да открие станция на старото си радио. Но най-вече тя чака Лито, своя скъп приятел от детството, когото не е виждала от десетилетия. „Любовна песен“ е чиста магия: обикновена, дълбока и изцяло поглъщаща любовна история между двама герои в красотата на пустинята – модерен уестърн, изненадващ и музикален, който ще развълнува публиката по целия свят”, смята Габор Грейнър от „Films Boutique“. Не пропускайте „Любовна песен“ на голям екран ДНЕС – 15 март (вторник), от 13:00 часа в Дома на киното! „Мис Осака“ („Miss Osaka“) на датския режисьор Даниел Денчик се превръща в своеобразен мост между Скандинавия и Япония в търсене на „място, където можеш да бъдеш този, който искаш, място на свобода и за мечтатели“ (Cineuropa). Една жена присвоява самоличността на японска туристка, запътила се към Северното сияние, и се опитва да реализира себе си в среда, която е тотално непозната и предизвикателна за нея – превръща се в съблазнителка с ангажименти в нощен клуб и дори привлича вниманието на опасен японски бизнесмен. Какво ще се случи, когато приятелят на скандинавското момиче се опитва да разгадае изчезването на любимата си и на японската ѝ приятелка? Тази копродукция между Дания, Норвегия и Япония смесва различни жанрове – психологически трилър и сантиментален разказ с елементи от етнологията, като по този начин провокира въображението на публиката с намигане към класиката „Фотоувеличение“ на Антониони. Не пропускайте „Мис Осака“ ДНЕС – 15 март (вторник), от 18:00 часа и УТРЕ – 16 март (сряда), от 13:00 часа в Дома на киното. Филмът е достъпен и ОНЛАЙН на online.siff.bg! ... още »
В Зала „РЕЗОНАНС“ на Дома на киното от 19:00 часа ДНЕС ще бъде представен майсторският клас на легендарния немски режисьор ФОЛКЕР ШЛЬОНДОРФ „Да работиш с актьори“Той е автор с неповторим почерк, който прилага и в интерпретацията на различни теми и сюжети, и в работата си с актьорите. Приятел на София Филм Фест, Шльондорф е гостувал у нас през годините, като на 10-ото издание на фестивала е удостоен с Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното. Той е един от най-продуктивните европейски режисьори, известен с творбите си на няколко поколения киномани по цял свят. У нас той е представял книгата си „Светлина, сянка и движение. Моят живот и моите филми“, която излиза като част от поредицата „Амаркорд“ на издателство „Колибри“, както и режисьорската версия на шедьовъра „Тенекиеният барабан“, показана за първи път в Кан през 2009. Носителят на „Оскар”, отличеният със „Златна палма”, един от бащите на „новото немско кино” Фолкер Шльондорф разказва с нежност за другите и безмилостно за себе си. Първата му любов са книгите. Втората – филмите. Жените? Те са повод за полети във висините и за дълбоки житейски кризи. В душата на родения на 31 март 1939 г. във Висбаден творец се борят две стихии - дисциплинираността на немския произход и артистичният хаос на френското възпитание. Шльондорф завършва Сорбоната, където специализира политология и икономика. На режисурата се посвещава в Института по кинематография в Париж. Известно време живее във Франция и работи като асистент-режисьор на Луи Мал, Жан-Пиер Мелвил и Ален Рене. През 1966 година реализира своя кинодебют „Младият Тьорлес“ - притча за безапелационния възход на нацизма в Германия. Филмът успява да предизвика противоречиви реакции в киногилдията, спечелва вниманието на голям брой зрители и се превръща в хит в боксофис класацията на Германия. „Младият Тьорлес“ е удостоен със специалната награда на критиката на фестивала в Кан – приз, който отваря вратите на европейската сцена не само за него, но и за цяло поколение режисьори от Новото немско кино, като Райнер Вернер Фасбиндер и Вим Вендерс. В продължение на 20 години Шльондорф е женен за не по-малко известната Маргарете Фон Трота (1971 до 1991). Преди да се посвети само на филмовата си кариера, Шльондорф режисира няколко известни опери във Франкфурт, Берлин и Париж. През 1973 г. създава своя филмова компания заедно с няколко приятели - „Биоскоп филм”, която продуцира много от бъдещите му проекти. Емблематичната и може би най-гениална творба сред филмите на Шльондорф е „Тенекиеният барабан“ (1979), който бе бъде показан в неговата реставрирана режисьорска версия в програмата на 25-ия София Филм Фест през 2021 година. Творбата на Шльондорф е носител на „Оскар“ за чуждоезичен филм и на „Златна Палма“ от фестивала в Кан. „Една любов на Суан“ (1984) е един най-харесваните филми на Шльондорф, създаден по сценария на Питър Брук и Жан-Клод Кариер и реализиран с брилянтен актьорски състав - Джеръми Айрънс, Ален Делон, Орнела Мути, Фани Ардан. През 1985 г. Шльондорф дебютира и в Америка с телевизионната продукция „Смъртта на търговския пътник“ с участието на Дъстин Хофман и Джон Малкович. През следващите години продължава да снима, насочвайки се към прочути романи и така се раждат „Хомо Фабер“ (1991, по едноименния роман на Макс Фриш, със Сам Шепард и Джули Делпи в главните роли), „Горски цар“ (1996, по книгата на Мишел Турние, с участието на Джон Малкович), „Палмето“ (1998, по едноименния роман на Джеймс Хадли Чейз, с Елизабет Шу и Уди Харелсън) и др. Фолкер Шльондорф казва за киното „Езикът - това не са само думите, това са репликите, мелодията, позите в един филм. Защото чрез тях човек може да усети кое е истина и кое лъжа, дори на език, който не разбира!“. Не пропускайте уникалния шанс да видите МАЙСТОРСКИЯ КЛАС на Фолкер Шльондорф „Да работиш с актьори“ в програмата на 26-ия София Филм Фест! ... още »
17 март – кино ЛЮМИЕР – 18:00 ГАЛА премиера на най-новия филм на сръбския режисьор Радивое Андрич, добре познат на българските зрители с хитовете „Когато порасна, ще стана Кенгуру“ и „Светкавици“, който ще представи лично своя най-нов филм „Как се научих да летя“ в София. Проектът е създаден по награждавания роман на известната детска писателка Ясминка Петрович и бе представен в развитие на София Мийтингс 2018. „Как се научих да летя“ е съвместна продукция между Sense Production (Сърбия), Kinorama (Хърватия), Арт Фест (България) и Silverart (Словакия). Филмът разказва семейна история през погледа на една тийнейджърка. Действието се развива на идиличния остров Хвар, създавайки картина на безгрижно детство - както чрез начина, по който възприема света дванайсетгодишната София, така и от гледната точка на нейната баба. 17 март – кино ЛЮМИЕР – 20:30 ВРЪЧВАНЕ на Специалната награда на София Филм Фест на изключителният творец Лех МАЙЕВСКИ, член на Международното жури на 26-ия СФФ. Лех Майевски е поет, медиен артист, писател, филмов, театрален и оперен режисьор, оператор, монтажист, композитор, художник... и продуцент. Неговите видео, филмови и художествени произведения са представяни в различни галерии и музеи по света. Лех Майевски изнася лекции за скрития език на символите в различни университети, колежи и академии по изкуствата. Най-новият филм на Лех Майевски „Бриджит Бардо завинаги“ (2021) е създаден по романа му „Pilgrimage To The Grave of Brigitte Bardot Miraculous“. Действието се развива в средата на XX век в комунистическа Полша. Адам живее с майка си, която е преследвана от Държавната служба за сигурност. Бащата на Адам се сражава през Втората световна война като пилот в защита на Великобритания и оттогава никой не е чувал за него. Не е ясно дали е останал в Англия, или се е върнал и се крие, за да избегне преследване. От него пристигат пакети и пощенски картички, но Адам, който никога не е виждал баща си, подозира, че ги изпраща някой друг. В училище той продължава да мечтае, че един ден баща му ще кацне на спортната площадка със своя Spitfire и ще излезе жив, героичен и величествен. Един ден, докато гледа в киното филма „Презрение“ на Жан-Люк Годар, момчето се пренася в гримьорната на младата Бриджит Бардо и в нейния свят на филмови и музикални звезди... 19 март – Дом на киното – 13:30 Лех Майевски ще представи филма си „Мелницата и кръстът“ и непосредствено след прожекцията, от 15:30 часа започва специалното събитие „София – Град на киното: Интервю без автограф“Модератор на разговора с Лех Майевски е Драгомир Симеонов „Още преди да започнат началните надписи, „Мелницата и кръстът“ обещава завладяващо очарование, тъй като Питер Брьогел Старши, великият фламандски художник от XVI век, разговаря със своя покровител Николас Йонхелинк, докато той скицира етюди за подготвяна от него голяма творба. В това пищно и хипнотизиращо изследване на творчеството на един художник и на времето, в което е живял, Майевски представя едно продължително размишление върху самия творчески процес. Не художникът – изкуството е звездата тук, а режисьорът изтънчено пресъздава детайлите му. Той рисува кинематографично. Вдъхновяваща, примамлива медитация за образите и разказите – общата монета на историята, религията и изкуството“, пише за филма „The New York Times“. „The Wall Street Journal“ го определя като „визуално пищна историческа драма. Лех Майевски преоткрива процеса на изработване на платното, използвайки обширна компютърна графика и актьорски състав, за да създаде не само необикновена жива маса на фона на панорамата на Ниската земя, но и да разкаже историите на онези, до които Брьогел се е докоснал и на които е бил свидетел“. 20 март – кино ЛЮМИЕР – 17:30 100 години Нино Манфреди„Лунен удар“, представен от Роберта Манфреди и Алберто Симоне В партньорство с Италианския културен институт 26-ият София Филм Фест ще отбележи 100-годишнината от рождението на един от най-великите актьори в историята на италианското и световното кино – Нино Манфреди. На 20 март от 17.30 часа в Дома на киното режисьорът Алберто Симоне, който ще оценява творбите в Балканския конкурс на фестивала, ще представи лично филма си „Лунен удар“ („Colpo di luna“). Специален гост у нас ще бъде и една от дъщерите на легендарния комик – Роберта Манфреди, актриса и продуцент. Филмът „Лунен удар“ е създаден от приятеля на Манфреди, сценаристът и режисьор Алберто Симоне. Историята е за един астрофизик от Милано, наследил селска къща в Сицилия, който решава да я възстанови с помощта на затворения, необщителен дърводелец Салваторе (в ролята Нино Манфреди). Той взема присърце задачата и се захваща за работа с помощта на сина си, който има проблеми в развитието на способностите си. Работата върви доста бавно и когато собственикът решава да провери какво се случва – той открива, че Салваторе е превърнал къщата в терапевтична общност за хора, които имат нужда от специално внимание и грижа. „Лунен удар“ е прекрасен разказ, който излъчва топлота, човечност и проектира удивителното си емоционално въздействие, благодарение на трогателния сюжет и талантливите актьорски превъплъщения. ... още »
Дебютният пълнометражен филм на младата македонска режисьорка Дина Дума ни потапя и деликатно, и рязко във виртуалния свят на днешните 16-годишни, чието ежедневие е формирано до голяма степен от социалните мрежи. Филмът обаче е в много по-голяма степен сериозно изследване на по-универсални теми – за съвестта, за приятелството, за вината – през призмата на този онлайн свят на тийнейджърите.Самата режисьорка е по-възрастна от героите си с малко повече от десетилетие и борави както с личния си опит (през нейните тийнейджърски години се появява Фейсбук), така и с опита на най-най-младите днес, защото светът на социалните мрежи, знаем, се развива с темпове, които са много по-бързи, отколкото който и да е от нас е очаквал преди 10, 15 или 20 години. Филмът е едновременно достоверен и разтърсващ, а едно от достойнствата му, наред с това, че ни държи за гушата до самия финал, е че ни запраща в свят, който ние, по-възрастните, самоуверено твърдим, че познаваме добре, а всъщност…Как се роди идеята за „Сестри“?Идеята да направя този филм води началото си от една истинска случка, която помня от времето, когато аз бях тийнейджърка преди повече от 10 години. Някой беше заснел момче и момиче в интимен момент и го беше пуснал в социалните мрежи, което унищожи живота на момичето. Тя се пресели в друг град, а накрая и в друга страна. Момчето пък си остана в Македония, дори в същото училище, смятаха го за герой и нямаше никакви последици за него. Нито пък за този, който беше снимал видеото. Затова сметнах, че е важно да направя филм, който се занимава тъкмо с тази тема.Във фокуса на филма попада и нещо много по-голямо – съвестта, чувството за вина на съучастника. Изключително майсторски – поздравления! – е предадена тази ситуация, в която човек може, или по-скоро не може да живее с нещо, което напира да бъде казано…Да, освен с всичко друго, филмът се занимава и с темата за съвестта като цяло, и за съвестта на млад човек, чиято личност се формира. Тук изследваме два персонажа, които по различен начин се справят със съвестта си. От една страна е Яна, която сякаш случилото се въобще не я безпокои, а героинята Мая по време на целия филм е разяждана отвътре и опитва да се освободи от веригите и бремето на тегнещата тайна.Историята тук, а и мотивите са по-различни, но следвайки Мая, разкъсвана от тайната (и вината), която носи, без да го търсим като паралел, сякаш естествено се сещаме за Достоевски и „Престъпление и наказание“…Много ми е драго, че това се усеща във филма. Това ми беше и целта. „Престъпление и наказание“ на Достоевски наистина беше сред вдъхновенията ми за филма и ми е много приятно, че това се припознава и от другата страна, тази на зрителя.Разкажете ни за работата с двете момичета в главните роли. Те наистина ли са само 16-годишни, или са малко по-големи и по-опитни, защото на екран стоят и автентично, но и изключително убедително от професионална гледна точка, а професионализмът не се гради само за година-две?Докато снимахме, бяха дори по-малки – между 14 и 16, днес са малко по-големи. Всъщност, за мен кастингът беше ключов. Беше ми ясно, още докато пишех сценария, че трябва да избера истински тийнейджърки, защото едно от нещата, които ми бяха важни, беше техният личен опит. И въз основата на този личен опит исках те самите да участват в развоя на самия сценарий, на историята, на диалозите. Беше важно всичко в света на тийнейджърите да бъде предадено по възможно най-реалистичен начин. Кастингът продължи шест месеца, а когато избрахме двете момичета, работих по образите на героините с тях още три месеца. В този процес се посветихме много на импровизацията като изразно средство пред камера, като заедно с тях финализирахме и последната версия на сценария. Дадох им да го прочетат само веднъж. Не беше позволено въобще да се фокусират върху историята, а трябваше да мислят много повече за състоянието, което съответната героиня трябва да пресъздава пред камерата. Това за мен беше риск – и трябваше да го поема, за да постигна резултата, който целях.Къде са заснети кадрите сред природата, където младежите плуват в началото на филма? Действието се развива основно в Скопие, а това толкова различно място би следвало да е съвсем близо…Това е каньонът Матка и ако не сте били досега там, горещо Ви препоръчвам да го посетите, когато идвате в Скопие. Може би в тази част на годината е малко студено за плуване, но е много красиво.Задължително. А и това място на реката съвсем не е случайно във филма. Метафората за водата я има на повече нива в „Сестри“.Да, мога да кажа, че образът на водата беше много важен за представянето на персонажа на Мая – исках да покажа вътрешното й състояние: от безгрижието в началото, през чувството за затвор, до финала, където – отново във водата – тя се освобождава от своите вериги, изправяйки се очи в очи с (не)приятелката си.Добре, ако водата е стихията на Мая, коя е стихията на Яна – огънят, въздухът?...Може би телефонът и социалните медии в него.Операторската работа и въобще визуалният стил на филма също са впечатляващи.С оператора Наум Доксевски работя вече доста време. Познаваме се от студенти, като и за двама ни това е дебютен пълнометражен филм. Мисля, че най-важното за мен беше сценографията и цветовете наистина да допълват състоянието на главните герои. Забелязва се, че в началото цветовете са по-топли, а нататък образът става все по-тъмен и по-тъмен.Но оптимизмът все пак е налице, защото докато има съвест – има и оптимизъм. Коя публика най-вече припознава филма и посланията му – тийнейджърите, по-възрастните хора, хората на Ваша възраст, или?Най-много реагират родители – това е нещо, което забелязвам. Също така хора, които са педагози. И едните, и другите много се интересуват, защото общуват ежедневно със своите деца или ученици, но все пак не им е ясно докрай какво се случва в този виртуален свят на тийнейджърите.Как смятате, по какъв начин този филм, вече след завършването си, ще повлияе на следващите Ви проекти?В момента точно работя по нов проект във Франция. На творческа резиденция на филмовия фестивал в Кан. И този нов проект също е свързан със света на тийнейджърите и съзряването. Така че вероятно още не съм готова да се разделя с тази тема. Не мога да разкрия засега нищо, но мога да кажа, че „Сестри“ ми даде много полезен опит. Като се и надявам в следващия филм подходът към същата тема да е малко по-различен, а не да направя филм по съвсем същия начин.Гледайте филма „Сестри“, състезаващ се в Балканския конкурс на 26-ия София Филм Фест, ДНЕС – 14 март от 20:30 ч. в кино „Одеон“ и УТРЕ – 15 март от 20:45 ч. в Културен център G8. Специален гост и на двете прожекции е съсценаристът на филма МАРТИН ИВАНОВ. ... още »
„Бърлогата“, първият пълнометражен игрален филм на Беатриче Балдачи, ни среща с вълнуваща двойка. Джулио (Лоренцо Алой) е срамежливо осемнайстегодишно момче, което изглежда напълно доволно от живота си на село и природата сякаш го слуша. Като с магия той поддържа градината на сейството си тучна и пищна, сред райското спокойствие на италианската провинция. В съседната, отдавна запустяла къща се нанася Лия (Ирене Ветере), малко по-голяма от Джулио, затворена и видимо мрачна. Между двамата пламва искра, но вместо да се разгори любов, следват серия странни срещи, в които Лия манипулира Джулио и излива върху него целия си на пръв поглед безпричинен гняв към живота. На зрителя сякаш не е дадено да разбере героинята, поне не преди Джулио да се осмели да наруши правилата, които тя е задала.Специален гост на 26-ия София Филм Фест е актрисата Ирене Ветере, която лично ще представи филма на Беатриче Балдачи пред публиката в София.Обикновено задаваме този въпрос на режисьорите, но екипът на „Бърлогата“ е бил малък и сигурно всички сте били ангажирани в творческия процес. Каква е историята на филма и на кой етап Вие станахте част от нея?Тази история е забавна. Беатриче Балдачи е гледала предишния ми филм „Вълшебни нощи“, дело на много известния италиански режисьор Паоло Вирдзи. И изведнъж решила, че ме иска в главната роля на собствения си проект. Потърси ме в Инстаграм и ми се представи така: „Здравейте, аз съм млад режисьор и това е моят първи пълнометражен филм. Бихте ли искали да станете част от него?“ В началото бях подозрителна, а и точно се готвех за изпитите си в университета, не бях сигурна, че трябва да приема този ангажимент и че ще имам време. Но после тя ми изпрати сценария и аз се влюбих в него.Имахме много предварителни срещи и репетиции, защото бюджетът беше наистина малък. Можехме да си позволим само 18 снимачни дни, тъй че трябваше да пристигнем на снимките напълно подготвени. Нямахме време за повече от два дубъла.Лия, героинята Ви във филма, в началото изглежда изключително затворена и неразбираема за околните. Как успявахте да поддържате тайната ѝ?За мен тази роля беше интересно пътуване. В началото Беатриче все ме питаше какви общи черти намирам между себе си и Лия. Отговарях „никакви“. Тя ме поглеждаше и казваше „Не мисля така. Според мен имате много общо, но още не го знаеш“. И после се оказа, че е истина, защото силата на Лия е в нейната ранимост. Според мен това е най-важната тема във филма. Моментът, в който тя решава да разкрие тайната си, може би ни кара да я възприемаме като по-слаба, но според мен това е възможно най-смелата постъпка в такъв момент. Това е признак на сила, не на слабост.Лия е уплашена. Затова решава да се държи странно. Уплашена е и не знае как да събере обратно живота си. Много е вълнуващ начина, по който Лия съумява да се свърже с Джулио. Всичко, което прави, е опит да се защити, да покаже, че е силна, че знае какво иска и че няма нужда от никого. Накрая става ясно, че това не е истина, защото всеки се нуждае от някого. Това може да звучи като клише, но е истина! Мисля, че тя е много сложен герой. Понякога с Беатриче имахме различни обяснения за някои от постъпките на Лия. Макар Беатриче и другият сценарист Едоардо Пума, в началото да са мислили, че знаят какво иска Лия, когато аз започнах да влизам в ролята ѝ се оказа, че имам други разбирания за някои от изборите ѝ. Бетариче не винаги беше съгласна с мен, но прие, че Лия вече е и мой герой, не само неин.Предишният Ви филм „Вълшебни нощи“ на Паоло Вирдзи вероятно е бил заснет по съвсем друг начин?Да, бюджетът беше далеч по-голям. Нямахме много предварителна подготовка, но пък снимахме 6-7 седмици. Вирдзи си беше режисьорът, той е много известен и уважаван в Италия, ние бяхме просто изпълнители. Той е страхотен режисьор, но не усетих такава атмосфера, такава връзка, каквато имахме с Беатриче. Работата вече беше планирана и нямахме много възможност да участваме в творческия процес. С „Бърлогата“ беше различно, съществуваше дори риска да не успеем да направим филма с малкия си бюджет. Трябваше много да си помагаме и имахме усещането, че хората са част от проекта заради самия него, не заради парите. Накрая, когато го завършихме, беше все едно е станало чудо.Какъв е моментът за италианското кино и какво е да си част от сцената именно сега?В момента киното в Италия преживява разцвет. Правят се филми извън клишето за италианските комедии и романтични филми. Експериментираме с нови форми. Има толкова много прекрасни, млади актриси. Самата аз обаче не съм сигурна, че само с това ще се занимавам в живота, че това е моят път. Аз всъщност уча архитектура, обичам рисуването, графичния дизайн, илюстрациите, имам много различни интереси. Обожавам киното и актьорството, но не съм сигурна, че имам силата и вътрешния подтик да съм само актриса. Точно сега завършвам университета и пред мен се отварят много възможности, трудно ми е да избера една.„БЪРЛОГАТА“ участва в Международния конкурс на 26-ия СФФ – прожекциите на филма са ДНЕС, 14 март (понеделник), от 18:00 часа и УТРЕ, 15 март (вторник), от 10:30 часа - и двете са в ДОМА НА КИНОТО. Филмът на Беатриче Балдачи е достъпен и ОНЛАЙН на online.siff.bg! ... още »
