Джордж Лукас е роден на 14 май 1944 година в Модесто (Калифорния) и завършва кинофакултета към Университета на Южна Калифорния. За късометражния си филм "TNX-1138" получава голямата награда на Националния фестивал на студетските филми (1967). Бил е асистент е на Ф. Ф. Копола в работата му по "The Rain People".
По същото време снима и два документални филма за процеса на кинопроизводството. Спилбърг и Лукас наричат себе си "moviebrats" - "кинохлапаци". И двамата мултимилионери са скромни, леко притеснителни хора, които сеобличат с дрехи от супермаркет и са лишени от традиционните амбиции на киноелита. Чувстват се по-добре в киносалона, отколкото на светско събитие. Приличат си и по идеите си за предназначението на киното. Но главното при тях е, че стават инициатори на процеса, преобърнал представата на Холивуд за съвременното кино, а творчеството им стимулира възхода на американското касово кино в постмодерната епоха. Първият пълнометражен филм на Лукас "TNX-1138" (1971), продуциран от Франсис Форд Копола за 750 000 хиляди долара, базиран на едноименния късометражен филм от студентските му години, не носи финансов успех, макар и да е приет благосклонно от критиците. "TNX-1138" е кино-антиутопия (или както се казва сега "дистопия") в духа на Хъксли-Оруел.
Историята е добре измислена и заснета с минимум специални ефекти, но с максимум авторска фантазия, което дава повод на много критици, раздразнени от многомилионните бюджети на следващите му филми, да твърдят, че "TNX-1138" е най-добрата му работа. Но Лукас остава недоволен от финансовия неуспех: "След "TNX" аз разбрах, че или трябва да правя филми, които носят приходи, или да си стоя вкъщи и да си чета книжки.
Не ми се искаше да губя енергията си за 3000 долара, не ми се искаше да ме издържа жена ми... и затова реших да направя филм с бързи коли и рокендрол. Филмът е "Американски графити" (1973) - един от първите в ретро дух, в които в качеството на невъзвратимото минало фигурира не периодът от 30-те до 50-те, а началото на 60-те години. (Един американски критик го нарече "фреска за невинните години"). Заснет отново с помощта на Копола и отново само за $750 000 долара, "Американски графити" става един от шампионите по приходи през 70-те години.
Лентата е почти автобиографична - Лукас отбелязва, че индивидуалните му черти прозират в образите на трима от героите: неловкия нещастен Тод (Чарлс Мартин Смит), пристрастения към скоростите (Пол Ле Мат) и любопитния тийнейджър (Ричард Драйфус). И единствено безметежният и уверен в себе си главатар на групата (Рон Хауърд) няма нищо общо с младия Лукас. Фонограмата на филма е наситена с рокхитове от 50-те и началото на 60-те години, които в носталгичния контекст на историята зазвучават съвсем по новому. Този прийом впоследствие се налага като почти задължителен при филми за 50-те години.
Появява се една характерна за стила на стиля Лукас черта: романтизиране на действителността. В "Американски графити" баналните реалии на 50-те години са представени като изгубена приказка. Но ако приказката е загубена, за това съществува киното - да я реконструира и възкреси. И затова преходът към фантастиката (като принципно преосмислена правда) идва съвсем естествено. Следващият му (и най-известен) филм "Star Wars" (1977) е своеобразна кинокласика на постмодерната ера в Холивуд, а в същността си е деконструирана, реконструирана и електронно модернизирана американска киномитология ("Флаш Гордън", "Бък Роджърс"). И едновременно с това е приказен свят, разделен на черно и бяло, на враждуващи империи: едната - безукорно положителна ("бялата"); другата, която е носител на абсолютното зло, се явява доминираща във филма.
Да не забравяме и патриотичния патос на филма, хронологически почти съвпадащ с неоконсервативната революция на Рейгън. Президентът откровено се възползва от авторовите концепции на Лукас ("Империя на Злото", "Звездни войни") като определение за другия полюс в световната политика и като име на космическата отбранителна система в успешната си антисъветска риторика (която в крайна сметка силно способства за рухването на СССР - "Империята на Злото"). Наред с другите събития на сезона 1976-1977 година, излизането на филма на Спилбърг "Близки срещи от третия вид", появата по магазините (есента на 1976-та) на първите видеомагнетофони JVC, стандарт VHS, сглобяването в гаража на Возняк и Джобс на първия персонален компютър "Apple" и "Star Wars" оповестиха началото на самостоятелен живот на поколението "бейби-бумърс".
След "Star Wars" Лукас практически спря да се занимава с режисиране. Сам той обяснява това така: "Не обичам режисирането, не обичам тези постоянни контакти с капризни актьори... Режисурата - това е постоянно емоционално напрежение, страшно тежка работа по дванайсет-шестнайсет часа на ден, без почивни дни. Разбрах, че режисирането е опасно за моето здраве." Основните му занимания оттам-нататък са продуциране, писане на истории за сценарии и ръководене. Той написа сюжета и продуцира чрез компанията си "Лукас филмс" приключенския екшън на Спилбърг "Похитителите на изчезналия кивот". Под негово ръководство бяха завършени следващите два филма от космическата одисея: "Империята отвръща на удара" (1980) и "Завръщането на Джедаите" (1983).
Помогна на Спилбърг да довърши трилогията за археолога-аватюрист Индиана Джоунс, а вече заедно направиха и четвърти филм. Освен основната си компания "Лукас филм" той създаде и компанията "Индъстриъл лайт енд маджик", специализирана в разработването на специални ефекти, основа и (научно-изследователския институт) "Спрокет системс".
След това на базата на новите технически и компютърни постижения, в това число и на принадлежащите му компании, след повече от двайсетгодишно отсъствие, през 1999 Лукас триумфално се завърна към режисурата с поредното продължение на "Star Wars" - "Невидима заплаха", действието в което се развива преди събитията в първия филм от поредицата.
Макар и филмите на Лукас като режисьор и продуцент да изглеждат отдалечени от съвременните американски реалности, те осветяват моменти от менталността на следвоенното поколение от неочаквана посока.
